Какво отличава медиацията от съдебното производство и от арбитража?
Цел на медиацията е мирно споразумение, така че да няма „губеща страна“, както се случва в съдебното производство. В среща по медиация за медиатора от значение са личните мненията и позициите на двете страни, причините за възникване на спора! Разлика от съдебното производство, е че съдът за да отсъди според разписаните в закона норми, не се интересува от вътрешното състояние и личния момент на спора. Подобни изказвания в съдебна зала се считат за проява на неуважение към разглеждащият делото съдебен състав и за нарушаване на протокола в съдебното производство, който се води много стриктно. Такива са съображенията, страните в съдебно производство да се представляват от адвокати и юристи по пълномощие.
Решение чрез медиация
Страните в медиацията избират медиатора, който да подпомогне тяхното помиряване.
Споразумението се основава на истинските интереси и дълбоките нужди на страните, споделени в открит диалог пред трето неутрално лице.
Постигантото в медиацията споразумение е изгодно за всики страни, тъй като действа правилото win-win-win. Няма задължителна сила, но страните са мотивирани да го спазват, тъй като е взаимноизгодно и са удовлетворени. Резултатът е подобрени взаимоотношения и комуникация!
Помирителните срещи се провеждат в удобно за страните време и мястои, а продължителността им се определя от участниците в процедурата.
Медиацията е бърза, неформална, икономична процедура, която приключва с 3-6 срещи.
Съдебно дело
Делта се разпределят на съдебни състави, които се ръководят от съдя или съдии, а делата се разпределят на случаен принцип.
С решението съдът се позовава на приложимото право и установените с писмени доказателства факти.
Със съдебното решение едната страна печели, а другата губи, което е окончателно и непроменяемо! Губещата страна остава с чувството на разочарование и липса на справедливост. Покрива всички съдебни разноски, а в резултат отношенията на страните са безвъзвратно влошени.
Съдът насрочва и отлага делата според своя служебен график. Съдът определя поредността на насрочените в един и същи час дела.
Съдебните заседания са скъпи и формалени, за което се води протокол и могат да продължат години.
Медиацията е неформална и гъвкава процедура
Медиацията е неформална и гъвкава процедура, зависеща изцяло от удобството и желанието на страните. Това обстоятелство по никакъв начин не означава, че може да бъде подценявана, тъй като е законово регламентирана с Закона за медиацията, приет през 2004г. Медиацията се води по точно определени правила, при пълното спазване на определените в Закона за медиацията, принципи:
Доброволност – на участващите в процедурата страни; Медиацията се основава на напълно свободната воля за участие на страните по спора в нея, като тази воля е мотивирана от убедеността им в положителния резултат, който очакват да постигнат. Предложение за медиация може да направи всяка от страните по спора, както и съда или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване. Но това предложение трябва да бъде прието от насрещната страна, т.е. да се формира съгласие или взаимна воля за решаване на спора по този начин. При неприемане на предложението, т.е. при несъгласие, няма да се открие и проведе процедура по медиация. Самото провеждане на процедура по медиация като способ за извънсъдебно разрешаване на възможен бъдещ спор е възможно да бъде уговорено и предварително като клауза в договор между страните. Самото обстоятелство, че става дума за договорна клауза означава, че е налице постигнато съгласие между страните относно съдържанието на тази клауза – евентуалният бъдещ спор да бъде решен чрез медиация. Включването на такава клауза в договора също предполага свободна и доброволно изразена воля за това.
#Спорещите страни сами посочват медиатора, който ще осъществява посредничеството по техния спор (чл. 12, ал. 1 от ЗМ). Следователно и изборът на медиатор, съответно нежеланието определено лице да участва в процедурата като медиатор, е също израз на този съществен принцип на медиацията.
Медиаторът е лице, преминал сертифицирано обучение, положил и издържал успешно изпит, който е вписан в регистъра на медиаторите към Министерство на правосъдието. Единствено и само при посочените условия, лице вписано в регистъра е правоспособен медиатор, които може да провежда срещи по медиация!
Равенство на страните – страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация през всички етапи от нейното развитие (чл. 5, изр. І от ЗМ). Всяка от спорещите страни има еднакви права с другата:
- – да предлага начини за разрешаване на спора;
- – за извършване или неизвършване на някакво процедурно действие;
- – да представя доказателства и да иска участието в процедурата на трети лица;
- – да излага становища, твърдения и аргументи и т.н.
Този принцип цели да се даде възможност на всяка от страни, в еднаква степен, да влияе върху хода на процедурата по медиация и еднаква възможност за въздействие върху крайния акт на тази процедура – споразумението. При спазването на този принцип ролята на медиатора е съществена, защото със своето поведение, по време на процедурата той трябва да гарантира равнопоставеността на спорещите страни.
Безпристрастност = Неутралност – медиаторът не е нито съдия, нито арбитър по спора! Той е трето независимо и неутрално лице спрямо спорещите страни. Такъв той е от самото начало на процедурата и до нейния край. Медиаторът не проявява пристрастие към някоя от страните и не налага решение по спора (чл. 6, ал. 1 от ЗМ). Медиаторът е длъжен да създава благоприятна обстановка за свободно общуване на страните по спора с цел те да подобрят отношенията си и да постигнат споразумение (чл. 25 от Наредбата №2 от 2007г.)
Конфиденциалност = Поверителност – всякаква информация, обсъдена в среща по медиация е абсолютно поверителна! За медиатора е налице забрана за обсъждане на всякаква информация обсъдена и станала му известна по време на среща по медиация!Това правило дава огромно предимство на медиацията като способ за разрешаване на даден спор в сравнение със съдебното производство което е изцяло публично, (всеки пълнолетен гражданин може да присъства/слуша в съдебна зала граждански и административни дела) с малки изключения. Това правило предоставя спокойствие на страните, че споделена в обща или индивидуална среща, „лична информация“ няма да бъде споделена от медиатора! Правилото за конфиденциалност при индивидуална среща с медиатор осигурява доверие, че споделеното няма да стане никому известно, без изрично съгласие на страната! Например – Съществено значение за това правило се среща при юридически лица, участници в процедура по медиация! За тях опазване на „фирмената тайна“ е от особено значение (било то икономическо или маркетингово) и която не може да бъде гарантирана в съдебното производство!