Задължителна медиация и новите изменения в Гражданския Процесуален кодекс

Задължителна медиация и новите изменения в Гражданския Процесуален кодекс

С приетото изменение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с ДВ, бр. 11 от 02 февруари 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., след дълго планиране на медиацията, законодателят регламентира законово извънсъдебното споразумяване като способ за помиряване в съдебно производство с цел разтоварване на съдебната система от тежки и продължителни дела. За разлика от държавите в Европейския съюз и по света, Народното събрание, гласува медиацията в по-тесен диапазон на уреждане на обществени отношения и предостави възможност на съда по своя преценка да разпореди на спорещите страни да проведат задължителна първа помирителна среща.

Законовите изменения и приложението на медиацията, най-общо казано е предвидена като задължителна първа среща в чл. 140а, ал.1 от ГПК и по преценка на съда в случаите, посочени в ал.2 на чл. 140а от ГПК. В настоящата статия ще обсъдим случаите, в които е задължителна първа среща по медиация и тези които остават по преценка на съда, по реда на закона.

В Чл. 140а, ал.1 от ГПК са изброени онези случай на задължителна първа среща по медиация, когато спорът е със следния предмет:
Съдът задължава страните да участват в първа среща в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

1. Разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността. Това са случаите в, които две или повече страни разполагат с права на собственост спрямо определена вещ, чиито спор касае ползването на вещта.

2. Парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността. Този случая се отнася до правото на обезщетение на не ползващия/ не ползващите собственик/ци на дадена вещ спрямо ползващия/ползващите я изцяло или преимуществено. Най-просто казано това са дела за обезщетение не ползващия общата вещ.

3. Делба по чл. 34 от Закона за собствеността - в производството по извършване на делбата. С тази точка по делата за делби, първа среща по медиация става задължителна.

4. Изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост по чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата по чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост. Това са онези случаи на парични вземания и възстановяване на разходи между собственици, ползватели или обитатели на самостоятелни обекти в сграда, които са в режим на Етажна собственост. Решение на общите събрания на Етажната собственост и тяхната законосъобразност.

5. Изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон. Тази задължителна първа среща по медиация, касае спор за изплащане на дружествен дял на съдружник на търговско дружество. Този случай обхваща парично вземане на съдружник според дела и участието му в съответното юридическо лице, имащо качеството на търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), в което преустановява това си дялово участие. 6. Отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон. Отново търговска медиация, с която се цели мирно разрешаване на спорове, възникнали от дейността на самия управител или контрольор на дружество с ограничена отговорност (ООД).
Според чл. 140а, ал.2 от ГПК, по преценка на съда, страните могат да бъдат задължени да проведат първа среща по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за: 1. Развод по чл. 49 от Семейния кодекс. Това е иска за развод по общия законов ред, поради разстройство на брака, който всеки от съпрузите има право да предяви. Това са онези случаи, извън развод по взаимно съгласие чрез споразумение, в които единият от съпрузите е предявен иска за развод спрямо другия. 2. Разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс. При липсата на брак, споровете за родителските права и издръжка се уреждат чрез съда, който от 01.07.2024г. може да задължи спорещите да се явят на първа среща по медиация. 3. Изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс (СК). На кратко, медиация по преценка на съда по чл. 51, ал. 4 от СК се отнася за онези дела за изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения (режим на виждане) и издръжката на децата при изменение на обстоятелствата, уредени вече със съдебно решение или след разтрогване на брака. Медиация по дела по чл. 59, ал.9 от СК, представлява преразглеждане на споразумения по развод, отглеждане на деца и издръжка, при промяна на обстоятелствата, когато обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Всички сме наясно, че понякога развеждащите се или прекратяващите съвместното съжителство остават отговорностите за деца, които е възможно да са на невръстна детска възраст. Все по-честа е тенденцията двойките да се разделят, когато децата са в ранна детска възраст и уредените вече по съдебен ред, било то със споразумение, което съда възприема или по Решение на самия съд, отношения, отглеждане, грижа, издръжка да настъпят промени. Това създава трудности в изпълнение на това договорено споразумение или Решение или дори изправя в невъзможност единия родител да изпълнява задълженията си. В тези случаи се отправя искане до съда за преразглеждане. По тези искове от 01.07.2024г. съда ще може да прецени и да разпореди първа среща по медиация между страните.

4. Разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс. Това изменение следва от правилото в СК, че родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Чл. 123, ал.2 от СК, предвижда, че когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител. Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост - и на детето. ГПК възприема, определената в СК правна възможност, спорът между родителите да се уреди с помощта на медиатор. Правната логика, на която и законодателя се уповава е запазване на родителските отношения. Всеизвестно е, че съдебният процес разединява хората и ги скарва крайно. В случая интересът на детето е водещ, за това и отношенията на родителите, които са разделени, а още повече, ако не са е да разрешат спора по мирен начин чрез постигане на взаимно изгодно решение. Тази възможност за преценка в случая е предоставена на съда, а не е предвидено като задължение, с което е закона е предвидил изключително важна обществена роля на съда по тези спорове. Остава да се надяваме, че съдиите ще са далновидни и ще разпоредят в повечето такива дела задължителна първа среща по медиация, с което ще предоставят възможност на двамата родители да се помирят и да намерят онова решение, което ще е в най-голям интерес на детето/децата си.

5. Определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс; Това е едно дело, което не е много познато и разпространено в България в добрия смисъл на думата. Отново лично семеен проблем, който засяга деца, родители и родственици по права линия. Водещо в преценката на съда по тези дела отново ще бъде интересът на децата и не влошаване на отношенията между баба и дядо и родители и разрешаване на проблема на вижданията между бабите и дядовците с техните внуци. Чувствителна и важна тема и дела с много личен характер, в които съдиите до голяма степен следва да преценят не законовите положения, а чисто човешките взаимоотношения. Това е не лека задача на съда и възможността страните в такъв спор да бъдат изпратени на помирителна среща може не само да ги споразумее, но и да подобри техните отношения, както съдебния процес не може. За съжаление делата между родни и близки имат изцяло негативен ефект и задълбочава различията, така че да бъдат трудно преодолени. Това е така, защото подобно вмешателство на съда в качеството си на институция в лични отношения, винаги има негативни последствия, справянето с които остава несигурно бъдещо условия което е строго индивидуално.

6. Издръжка; Това вземане било то лично или за непълнолетни деца е известно на всеки гражданин. Това, което не се знае е, освен миналите по този съдебен път за издръжка е, че това е едно не леко гражданско дело, в което се събират доказателства, изслушват се свидетели и често пъти може да бъде сравнено с развод по общия ред. С други думи, трудоемко дело в което отново съда трябва да съобрази не законовите положения, а нуждата от издръжка по един справедлив и за двете спорещи страни начин. Съдът няма правомощия да реши спора по най-изгодния за тях начин, поради ограниченията на собствените си правомощия.

7. Парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв. Предмет на тези дела са вземания, които могат да бъдат както граждански, така и търговски. Поради не малкия брой на такива дела, съдът, действително би подпомогнал страните да се споразумеят разумно и извън съдебните зали.

8. съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв. На преценката на съда за медиация е предоставен и спор за действителността на сключен договор. Това са изключително тежки дела, чийто изход не удовлетворява спорещите.

9. Собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение. Много са делата, които на година се образуват с подобен предмет, особено в пределите на гр. София.

10. Възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа. Трудовата медиация е разпознаваема в пределите на страната и дела с подобен предмет са трудоемки и неприятни за двете срани. Медиацията намира добро приложение и ефективен резултат и предоставя възможност на страните дори и за в бъдеще да запазят отношенията си. Подробна информация за ползите и предимствата на трудовата медиация очаквайте в отделна статия.

11. Защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Изцяло търговски спорове, които могат да допринесат за бързото им разрешаване. Споровете по чл. 58 от Закона за кооперациите, прилича на случаите за Етажната собственост, за които е регламентирана задължителна помирителна среща.

12. Защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни. Това са случаи в сферата на интелектуалната собственост, където страните биха могли да постигнат разбирателство и да разрешат спора сами.

Отвъд правни норми, с въвеждане на института по медиация като основен помирителен способ за определени спорове по време на съдебното производство се предоставя възможност не само за разтоварване на съдебната система от дела, но и представлява едно овластяване на спорещите да се справят сами с проблема по най-добрия начин. Едновременно с това законодателя предостави възможността на съда да преценява, с малки изключения, кога да укаже на страните да проведат първа среща по медиация.

Сравнение с останалите Европейски държави, българският законодател доста по-предпазливо въведе медиацията в съдебния процес. Общественият отзвук, който се очаква с въведените чл. 140а и чл. 140б от ГПК е спорещите да намерят пътя на помирението чрез постигане на взаимен консенсус. Медиацията като „прохождащ правен способ“ заслужава мястото си в съдебния процес! Ползите от медиацията са много и всеки участвал в такава процедура, независимо от първоначалния си скептицизъм се убеждава в положителния резултат.

Възможността да бъдете изслушани и да споделите за проблема си е част от помирителния етап в медиацията и сами ще се убедите в това, ако си позволите да участвате в такава среща.

Надяваме се, че настоящата статия е дала първоначална яснота за задължителна първа медиация и в кои случаите е регламентира в ГПК. При необходимост от повече яснота и въпроси за насрочване на първа помирителна среща ще получите необходимата информация на тел. 0886 10 78 32.

В Център за извън съдебно споразумяване, ще Ви предложим професионално отношение, конфиденциалност и разбиране към Вашия проблем!

Нашият център за извънсъдебно споразумяване, се намира на бул. "Васил Левски" 14 в гр. София

Това което трябва да направите, за да получите нашата помощ, е просто да се свържете с нас на тел. 0886 10 78 32, да ни разкажете накратко за казуса, след което ние ще ви обясним, как ще протече процедурата по медиация

Разгледайте oще от нашите статии тук: Статии