Проблеми в училище
Защо училищната медиация помага ?
Конфликтите в училище между съученици и между ученици и учители са често срещани. Почти ежедневни са споровете между съученици. Причините, за това са най-различни, от детска закачка до сериозна проява на агресия. В училище споровете са още по-ожесточени, особено в случаите когато децата са подложени на системни обиди, подигравки, нарочване и физическо и психическо насилие спрямо подрастващи може да причинят от проблем в комуникацията до психически проблеми. Училищната медиация и възстановителните практики, имат за цел да предотвратят подобни негативни последици по един изключително щадящ начин. Всеки родител следва да знае, че системните прояви на агресия, вербална или физическа или самонараняването с цел привличане на вниманието на родители и учители, са изключително опасни! Особено, когато проблемът се задълбочи и се стигне до тежката присъда – „дете в конфликт със закона“, за която никой родител не е подготвен! За да се избегнат такива драматични ситуации, най-добре е да се обърнем за помощ! Медиацията и възстановителните практики са най-подходящи за децата. Под формата на диалог или игра те могат да споделят това, което мислят и чувстват и сами да се справят в конфликтни ситуации. Диалогът предоставя възможност да се преодолее детската агресията като се възприеме идеята, че е по добре да споделим, че сме били наранени, а не да отвръщаме с обида или саморазправа. Колкото по-рано едно дете припознае като свой този модел на поведение, толкова по-лесно ще увладява емоциите си и ще приема различията в другите и своето място сред тях. Медиацията стопява различията и приобщава към идеята за толерантно отношение и зачитане на чувствата на другия, което е безценно! Всички искаме децата ни да бъдат толерантни и да имат търпението да се изслушват. На практика това обаче не е никак лесно, защото по-голямата част от деня не сме с тях в училище, така че да можем да ги “съветваме” как да постъпят в дадена ситуация. Не винаги и личния пример на родителите може да бъде възпроизведен от децата ни и да намери приложение в училище. В случаи на физическа агресия или психически тормоз децата не знаят как да се защитават и имат нужда от помощ. Такава е ролята на медиатора да оказва съдействие и да подпомага процеса на помиряване чрез изясняване на причините за възникналия конфликт.
Практиката показва, че медиацията дава чудесни резултати при деца, защот самата процедура не е обременяваща и не е формална, така че да ги отегчава. Освен това развива отлично комуникатовните им и умения! Не се оказва натиск за помирение или анализ на поведението им. Това не е необходимо, защото едно от най-ценните качества на децата е искреността и силното чувство за справедливост. Процесът на споделяне и изслушване предизвиква самоанализ. Няма по-безценен урок от това когато сам достигнеш до съществен извод за собственото си поведение и когато сам си поставиш оценка! Доказан педагогически метод е взаимообучителният, защото децата възприемат от своите връсници много по-лесно учебен материал. По подобен начин въздейства и медиацията и възстановителните практики. Подробна информация за възстановителното правосъдие и агресията сред децата ще бъде публикувана отделна статия.
На скоро се впечатлих от една учителка по литература, която дори беше предоставила на учениците си, както подготовката на учебния материал, така и функцията си за оценяване. Оказва се, че само за два месеца децата се бяха научили взаимно да си поставят изключително справедливи и обективни оценки, с които учителя се съобразява при поставяне на оценката на изпитвания ученик. При това единични случаите на поставяне на явно несправедлива оценка. Учителката сподели, че за този кратък период от време децата са се научили да се оценяват без да влагат лични емоции и вражди във взаимното си оценяване. Учениците с по-нисък успех дори са подобрили резултатите си.
Децата са изключително възприемчиви и в някои училища се организират дори обучение на “малки медиатори”. Инетересът на децата към помиряване е дори по-голям и с по-добри резултати, отколкото сред “възрасните”. Миротворците от по-малките класове споделят, че медиацията им е инетресна, защото сами взимат решение, което ги кара да се чувстват “големи”. Подобен подход дава наистина уникални резултати, а учениците се научават да бъдат по-толерантни един към друг! А това на свой ред създава една много по-спокойна и не агресивна среда, в която да общуват помежду си. Медиацията ги подтиква към това да „чуват“ съучениците си, да бъдат отговорни един към друг. Да се стремят да овладяват емоциите си, ако това бинаранило техен приятел.
Едно от най-ценните умения, на които се научават е самостоятелно да разрешават споровете си и взаимно да координират поведението си!
Не редки са случаите, когато ученическите конфликти прерастват и в конфликти между родители, в които всеки ревностно защитава „най-ценното“ в живота си! В такива моменти наистина е препоръчително да се обърнете към медиатор за помощ, за да избегнете задълбочаване на конфликта. При никакви обстоятелства не е бива да забравяме, че сме еталон за подръжание на децата си и вместо да подпомогнем тяхното помиряване може да задълбочим възникналия спор!
Не са изключени конфликти между ученици и учители, особено в по-големите класове! В тези ситуации, за ученика учебната среда се превръща в истинско „бойно поле“, а училището става „мразено място“! Учителят губи уважението и авторитета си! Това взаимно настройване пречи на учебния процес и превръща спорещите в „потърпевши“. За съжаление строгото учителско поведение няма положителен ефект! Равнопоставеният и открит разговор, обаче може да постигне невероятни резултати! Такъв пример мога да Ви дам със самата себе си:
Бях осми клас, в ново училище с непознати деца! Дойде часа по химия, в който знаехме, че ще имаме контролно. Съученичката, с която седяхме една до друга се беше подготвила с „пищов“. По време на изпита ме помоли да го взема за малко, хем тя да извади другия, хем аз да си помогна. От притеснение се издадох и учителката ми взе пищова, който показа на целия клас. После ми написа и двойка. Беше сигурна, че е само мой, а и аз не казах нищо в своя защита! Трудно е да Ви, опиша колко засрамена и унижена се почувствах! Едновременно с това изпитвах и яд, че само аз понесох целия срам! В следващите часове по химия започнах много внимателно да слушам, да отговарям на поставените от учителката въпроси! Положих старание да поправя стореното! Направи ми впечатление, че учителката не се държеше лошо с мен, беше малко резервирана, което си беше съвсем нормално! На следващите контролни и изпити имах само отлични оценки! И дойде денят, в който сподели с мен, че е горда, че двойката ме е мотивирала!
Сега се сещам със сълзи на очи и огромно уважение към учителката си и съм Благодарна за двойката! Това е един наистина щастлив край, но колко подобни ситуации свършват така добре? За голямо съжаление по-често срещано е обратния развой на нещата!
Реших да споделя с Вас един положителен пример, вместо отрицателен, макар да съм наясно, че отрицателната емоция въздейства по-силно. Всекидневно сме заливани с толкова много негативни примери, че още една такава история, не би променило нищо! Ето защо стигнах до прозрението, че посланието на никой медиатор не трябва да съдържа отрицание! Това, което вътрешния ми глас ме подтикна да Ви разкажа за училището е – „Прошката“! Истината е, че можем да сме толерантни и търпеливи, без значение в каква житейска роля се намираме. Без значение дали сме учители, родители, във всички нас е заложено да се помиряваме и да си прощаваме и за това не се изискват кой знае колко много усилия. Това което медиацията дарява на хората е Надежда! Децата ни са носители на надежда, като идващото „ново“ поколение след нас, за това и отговорността ни за тях е толкова голяма!
Ето защо програмите по медиация са изключително полезни и лесно изпълними в училищата! Положителните резултати не закъсняват! Децата много лесно възприемат модела на сдобряване, така че се преобразяват в истински „феи на мира“! Подтиквани от любопидството са изключително креативни и способни да открият невероятни и „чудати“ начини за поМИРение!
Резултатите надхвърлят учебната среда и преминават в по-нататъшното им реализиране и социализиране в света на „големите“!
Представете си в какъв свят бихме живели един ден, ако палавите малчугани и емоционалните тийнейджъри още в детската градина и училище са обучени на взаимно уважение и толерантност! А когато попаднат в конфликтна ситуация ще могат да я разрешат дружно и мирно! Представихте ли си този свят?! А може да е истински!