Развитие на медиацията в “страната на необятните възможности”
В началото на 60-те години, Съединените щати виждат зараждащият се разцвет и обществен интерес към алтернативните форми на разрешаване на спорове. Периодът се характеризира със сблъсъци, конфликти и недоволство на много фронтове. Войната във Виетнам, борба с гражданските права, студентски безредици, трудови вълнения, нарастваща осведоменост на потребителите, предизвикателства пред ролите на половете и протести срещу расова дискриминация. Ниската толерантност на обществото и потребността да бъдат защитени и гарантирани човешките права и свободи завишава многократно броя на съдебните дела, за разлика от съдебните ресурси чието увеличаване не е пропорционално на търсенето. Всичките тези процеси се явяват катализатор при търсенето на алтернативни механизми за разрешаване на спорове и проактивно мислене на висшите магистрати. Това е период, в който се приема развод без вина, което е пример за това как съдилищата могат да бъдат облекчени с обема на нарастващото им натоварване чрез предоставяне на „сетълмент“ услуги. Това налага стартирането на програми за посредничество извън съдилищата С най-голям преоритет са случаи, при които нито една от страните не може да си позволи адвокати. Бизнесмени, които могат да си позволят адвокати, но не могат да си позволят да чакат съдебен процес, да увеличат използването на личен арбитраж и медиация, особено за случаи, които са чувствителни към момента, като например спорове, които са в хода на строителни проекти. Интересът към алтернативните форми на разрешване е продиктувано и това, че повечето видове граждански дела стават по-сложни и струва скъпо поради наемането на експерти в съдебното производство.
Съдиите, мотивирани от желание да облекчат гражданските дела и да намалят забавянето, препоръчват алтернативни методи за разрешаване спорове. За регулиране на тези способи се създава богат набор от помирителни практики за разрешаване на спорове, свързани със съда (наричани ADR и APC). Посредничеството, което често се провежда от съдиите и адвокатите в техните служби, става най-популярната форма на ADR, насочена от съда. Някои съдилища наемат на пълно работно време персонал, който да управлява случаите в програми за АРС, както и да осигурява посредничество. Това изисквне произтича най-вече от Законът за алтернативно решаване на спорове от 1998 г., който е изисквал във всички федерални окръжни съдилища да се създаде програма за АРС. Участие в някои процеси на АРС, включително медиацията може да бъде задължителна във федералните съдилища, както в много държавни съдилища.
Съдът на ADR, и по-специално медиацията, е предназначен за:
- Освобождаване на всеки адвокат от това, да инициира дискусии;
- да даде стимул или изискване за адвокатите да проучат ранното помиряване;
- насърчават или изискват участието на ключови лица, вземащи решения
- участие на адвокатите като неутрални, да увеличи съдебните ресурси
- осигуряване на по-голяма гъвкавост от формалното решение
Ролята на задължителната ADR, свързана със съдебната програмите за обучаване на адвокати и бизнес ръководители относно потенциала на необвързващите форми на АРС и медиацията.
Практиката на медиацията в САЩ се е превърнала в нова професия през последните няколко десетилетия. Съществуващите частни организации, предоставящи АРС отбелязват значителен растеж. Американската арбитражна асоциация, която е разрешавала десетки хиляди случаи през 80-те години, разширява и насърчава използването на търговско посредничество. Центърът за обществени ресурси, сега CPR представлява Международен институт за предотвратяване и разрешаване на конфликти (CPR Institute), подкрепена основно от корпоративни юристи и адвокатски кантори за насърчаване на използването на подходящо разрешаване на спорове, събрани обещания от стотици големи корпорации а след това правни фирми, обещаващи да използват ADR за разрешаване на спорове отколкото да преследват съдебни дела един срещу друг. Най-големият частен доставчик на ADR основана през 1979 г. като съдебна арбитражна и посредническа служба, сега JAMS, е нараснал до 25% в цялата страна и има международни филиали. Поради търсеното някои юридически школи предлагат LL.M. и сертифициращи програми в ADR. При това положение разрешаването на спорове расте главоломно, така че годишно се спонсорират множество учебни програми и публикации.
Поради приложимостта на медиацита се наблюдава тенденция на намаляване на гражданските дела в изброените държавни. От 1998 до 2007г. образуването на нови граждански дела е намаляло с над 14%, от 1,700,445 до 1,461,111 (Съдебен съвет на Калифорния, 2008 г.). Наблюдава се драстично намаляване както на процента, така и на действителния брой от делата, които ще бъдат провеждани в федерални и държавни съдилища. Във федералните съдилища процентът на граждански дела, достигащи до съда, са спаднали в периода между 1962 г. и 2002 г. от 11% на 1,8%. В продължение на 25 години броят на съдебните заседания в 22 членки показват абсолютен спад на делата с повече от 25% (Galanter, 2004). Съвсем наскоро съдебните заседания на гражданското жури в Калифорнийските висши съдилища от 1998 до 2007 г. посочват намаляване с 59%, от 1,902 на 767 (Съдебен съвет на Калифорния, 2008 г.). Точната връзка между намаляването на процента на подадените случаи се дължи на развитие на практиктическото прилгане на медиация в Съединените щати.
Еклектичното “движение” на тези, които ранно насърчиха медиацията, е дало път на посредничеството и разработването на стандарти и порактики. Различните видове медиация са улеснителни, трансформативни, оценяващо и терапевтично посредничество, както и други подходи имат свое собствено следване и приложение. Специализираните практики на медиация, особено сред адвокатите и здравните специалисти допринасят в разработването на добри пркитики в медиацията.
Законодателната инициатива и съдебните правила за насърчаване използването на медиацията е прокарало пътя за обсъждане на различните подходи между държавите и изработват на една законова рамка – Закон за медиацията.
Медиацията, както в Съединениете щати, така и в цял свят, изкристализира като обществена потребност! Сама по себе си е израз на гражданския и идеологически прогресна на човечеството. Бъдещата необходимост от приложение, развитие и всеобхватност на медиацията е въпрос на кратък период!
Източници: e-justice.eu